1 В края на всяка седма година да правиш опрощаване.

«وَفِي نَهايَةِ كُلِّ سَبعِ سَنَواتٍ، يَنبَغِي أنْ تُلغُوا الدُّيُونَ.

2 И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си: да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.

وَتُلْغَى كَما يَلِي: كُلُّ مَنْ أقرَضَ مالاً لِشَخصٍ آخَرَ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ، يُلغِيَ هَذا الدَّينَ. لا يُطالِبْ بِهِ جارَهُ أوْ قَرِيبَهُ، لأنَّهُ قَدْ أُعلِنَ وَقتٌ لإلغاءِ الدُّيُونِ إكراماً للهِ.

3 О т чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има е брата ти, ръката ти да го оставя.

يُمكِنُكَ أنْ تُطالِبَ الغَرِيبَ بِسَدادِ دَينِهِ، لَكِنْ تُلغِيَ الدَّينَ الَّذِي لَكَ عَلَى أخِيكَ.

4 О баче няма да се намери клетник между вас; (защото Господ ще те благославя много в земята, който Господ твоят Бог ти дава в наследство, за да я притежаваш);

«لا يَنبَغِي أنْ يَكُونَ بَينَكُمْ فُقَراءٌ، لأنَّ اللهَ سَيُبارِكُكُمْ فِي الأرْضِ الَّتِي سَيُعطِيها لَكُمْ إلَهُكُمْ لِتَمتَلِكُوها.

5 а ко само прилежно слушаш гласа на Господа твоя Бог та внимаваш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам.

فَقَط إنْ أطَعتُمْ إلَهَكُمْ ، فَحَرِصْتُمْ عَلَى عَمَلِ كُلِّ هَذِهِ الوَصايا الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها اليَومَ،

6 З ащото Господ твоят Бог ще те благославя според както ти се обеща; и ще заемеш на много народи, но няма да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.

فَإنَّ إلَهَكُمْ سَيُبارِكُكُمْ بَرَكَةً عَظيمَةً كَما وَعَدَ، فَتُقرِضُونَ أُمَماً كَثِيرَةً وَلا تَقتَرِضُونَ، وَتَحكُمُونَ أُمَماً كَثِيرَةً وَلا تَحكُمُكُمُ الأُمَمُ.

7 А ко в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат;

«إنْ كانَ هُناكَ فَقِيرٌ بَينَكُمْ مِنْ إخْوَتِكُمْ فِي إحدَى مُدُنِكُمْ فِي الأرْضِ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ، فَلا تَكُونُوا أنانِيِّينَ، وَلا تَرفُضُوا مُساعَدَةَ كُلِّ فَقِيرٍ وَمُحتاجٍ.

8 н о непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба.

بَلْ كُونُوا كُرَماءَ مَعَهُمْ وَأقرِضُوهُمْ كُلَّ ما يَحتاجُونَ إلَيهِ.

9 В нимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях.

«احرِصُوا عَلَى ألّا تُدخِلُوا فِكرَةً شِرِّيرَةً إلَى أذهانِكُمْ فَتَقُولُوا إنَّ السَّنَةَ السّابِعَةَ، سَنَةَ إلغاءِ الدُّيُونِ، قَدِ اقْتَرَبَتْ! وَهَكَذا تَمْنَعُونَ الرَّحمَةَ عَنِ الفَقِيرِ، فَلا تُعطُونَهُ شَيئاً. لَكِنَّهُ سَيَصرُخُ إلَى اللهِ ضِدَّكُمْ، وَسَتَكُونُونَ مُذنِبِينَ فِي حَضرَةِ اللهِ.

10 Н епременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.

«أعْطُوا الفَقيرَ بِكَرَمٍ، وَلا تَتَرَدَّدْ قُلُوبُكُمْ بَينَما تُعْطُونَهُ. فَإنَّهُ لأجلِ هَذا العَمَلِ سَيُبارِكُكُمْ إلَهُكُمْ فِي كُلِّ أعمالِكُمْ، وَفِي كُلِّ ما تَقُومُونَ بِهِ.

11 З ащото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат от земята си.

وَلأنَّ الفُقَراءَ سَيَكُونُونَ دائِماً فِي الأرْضِ، فَأعْطُوا الجارَ وَالفَقِيرَ وَالمُحتاجَ فِي أرْضِكُمْ بِسَخاءٍ. إطلاقُ العَبِيد

12 А ко ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нака ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си.

«إنِ اشْتَرَيتَ عِبرانِيّاً أوْ عِبرانِيَّةً مِنْ شَعبِكَ. وَعَمِلَ لَدَيْكَ سِتَّ سَنَواتٍ، يَنبَغِي أنْ تُحَرِّرَهُ فِي السَّنَةِ السّابِعَةِ.

13 И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен;

وَحِينَ تُطلِقُ العَبدَ حُرّاً، لا تُرسِلَهُ فارِغَ اليَدَينِ.

14 н епременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, така да му дадеш.

بَلْ أعطِهِ بِكَرَمٍ مِنْ ما بارَكَكَ إلَهُكَ بِهِ. مِنْ غَنَمِكَ وَمِنْ بَيدَرِ حُبُوبِكَ وَمِنْ نَبيذِكَ.

15 Д а си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изкупи; за това Аз днес ти заповядвам това нещо.

وَاذكُرْ أنَّكَ كُنتَ عَبداً فِي أرْضِ مِصرَ، فَأطلَقَكَ إلَهُكَ حُرّاً، لِهَذا السَّبَبِ أُعطِيكَ هَذِهِ الوَصِيَّةَ اليَومَ.

16 Н о ако той ти рече: Не излизам от тебе, - понеже обича тебе и дома ти, защото е добре при тебе,

«فَإنْ قالَ لَكَ العَبدُ: ‹لَنْ أترُكَكَ،› لأنَّهُ يُحِبُّكَ وَيُحِبُّ عائِلَتَكَ، إذْ قَدْ وَجَدَ خَيراً لِنَفسِهِ مَعكَ،

17 т огава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб за винаги. Подобно да сториш и на робинята си.

فَخُذْ مِثْقاباً وَاثقُبْ شَحمَةَ أُذُنِهِ إذْ يُلصِقُها عَلَى البابِ. وَهَكَذا يُصبِحُ عَبداً لَكَ إلَى الأبَدِ. وَكَذَلِكَ تَعمَلُ مَعَ جارِيَتِكَ.

18 Д а ти се не види тежко, когато го изпращаш свободен от при себе си: защото за шест години той ти е изработил двойно повече от един наемник; а Господ твоят Бог ще те благославя във всичко що вършиш.

«لا تَنْدَمْ عَلَى إطلاقِهِ حُرّاً. فَقَدْ خَدَمَكَ سِتَّ سَنَواتٍ خِدْمَةً تَستَحِقُّ أُجرَةَ أجِيرٍ. وَسَيُبارِكُكَ إلَهُكَ فِي كُلِّ ما تَعمَلُهُ. أبْكارُ حَيواناتِك

19 В сичките мъжки първородни, които се раждат от говедата ти и овците ти, да посвещаваш на Господа твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овците си.

«خَصِّصْ لإلَهِكَ كَلَّ ذَكَرٍ بِكرٍ مِنْ بَقَرِكَ وَغَنَمِكَ، وَلا تَستَخدِمْ بِكْرَ بَقَرِكَ فِي عَمَلِكَ، وَلا تَجُزَّ صُوفَ بِكْرِ غَنَمِكَ،

20 В сяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ.

بَلْ كُلْهُ أنتَ وَعائِلَتُكَ فِي حَضْرَةِ إلَهِكَ كُلَّ سَنَةٍ فِي المَكانِ الَّذِي سَيَختارُهُ اللهُ لِيُعبَدَ فِيهِ.

21 Н о ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъв да е лош недостатък, да го не принесеш жертва на Господа твоя Бог.

«وَلَكِنْ إنْ كانَ فِي هَذا البِكرِ عَيبٌ، أوْ كانَ أعرَجَ أوْ أعمَى أوْ فِيهِ أيُّ عَيبٍ آخَرَ، فَلا تَذبَحْهُ لإلَهِكَ.

22 Д а го ядеш отвътре вратите си; нечистият и чистият еднакво да го ядат, както ядат сърна и елен.

لَكِنْ يُمكِنُكَ أنْ تَأكُلَهُ فِي مُدُنِكَ، وَيُمكِنُ لِلطّاهِرِ وَغَيرِ الطّاهِرِ أنْ يَأكُلَهُ كَما يُؤكَلُ الغَزالُ وَالإيَّلُ.

23 С амо кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода.

لَكِنْ لا تَأكُلْ دَمَهُ، بَلِ اسْكُبْهُ عَلَى الأرْضِ كَالماءِ.