1 А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и не стената около Ерусалим.

Then Solomon formed a marriage alliance with Pharaoh king of Egypt, and took Pharaoh’s daughter and brought her to the city of David until he had finished building his own house and the house of the Lord and the wall around Jerusalem.

2 Н о людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.

The people were still sacrificing on the high places, because there was no house built for the name of the Lord until those days.

3 И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

Now Solomon loved the Lord, walking in the statutes of his father David, except he sacrificed and burned incense on the high places.

4 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

The king went to Gibeon to sacrifice there, for that was the great high place; Solomon offered a thousand burnt offerings on that altar.

5 А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

In Gibeon the Lord appeared to Solomon in a dream at night; and God said, “ Ask what you wish Me to give you.” Solomon’s Prayer

6 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

Then Solomon said, “ You have shown great lovingkindness to Your servant David my father, according as he walked before You in truth and righteousness and uprightness of heart toward You; and You have reserved for him this great lovingkindness, that You have given him a son to sit on his throne, as it is this day.

7 И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; на зная как да се обхождам.

Now, O Lord my God, You have made Your servant king in place of my father David, yet I am but a little child; I do not know how to go out or come in.

8 И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

Your servant is in the midst of Your people which You have chosen, a great people who are too many to be numbered or counted.

9 Д ай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

So give Your servant an understanding heart to judge Your people to discern between good and evil. For who is able to judge this great people of Yours?” God’s Answer

10 И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

It was pleasing in the sight of the Lord that Solomon had asked this thing.

11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,

God said to him, “Because you have asked this thing and have not asked for yourself long life, nor have asked riches for yourself, nor have you asked for the life of your enemies, but have asked for yourself discernment to understand justice,

12 е то, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

behold, I have done according to your words. Behold, I have given you a wise and discerning heart, so that there has been no one like you before you, nor shall one like you arise after you.

13 А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

I have also given you what you have not asked, both riches and honor, so that there will not be any among the kings like you all your days.

14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

If you walk in My ways, keeping My statutes and commandments, as your father David walked, then I will prolong your days.”

15 И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

Then Solomon awoke, and behold, it was a dream. And he came to Jerusalem and stood before the ark of the covenant of the Lord, and offered burnt offerings and made peace offerings, and made a feast for all his servants. Solomon Wisely Judges

16 Т огава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.

Then two women who were harlots came to the king and stood before him.

17 И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих като живеех с нея в къщата.

The one woman said, “Oh, my lord, this woman and I live in the same house; and I gave birth to a child while she was in the house.

18 И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

It happened on the third day after I gave birth, that this woman also gave birth to a child, and we were together. There was no stranger with us in the house, only the two of us in the house.

19 И през нощта умря синът на тая жена, понеже го налегнала.

This woman’s son died in the night, because she lay on it.

20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

So she arose in the middle of the night and took my son from beside me while your maidservant slept, and laid him in her bosom, and laid her dead son in my bosom.

21 И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

When I rose in the morning to nurse my son, behold, he was dead; but when I looked at him carefully in the morning, behold, he was not my son, whom I had borne.”

22 А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

Then the other woman said, “No! For the living one is my son, and the dead one is your son.” But the first woman said, “No! For the dead one is your son, and the living one is my son.” Thus they spoke before the king.

23 Т огава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

Then the king said, “ The one says, ‘This is my son who is living, and your son is the dead one’; and the other says, ‘No! For your son is the dead one, and my son is the living one.’”

24 И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.

The king said, “Get me a sword.” So they brought a sword before the king.

25 И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

The king said, “Divide the living child in two, and give half to the one and half to the other.”

26 Т огава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

Then the woman whose child was the living one spoke to the king, for she was deeply stirred over her son and said, “Oh, my lord, give her the living child, and by no means kill him.” But the other said, “He shall be neither mine nor yours; divide him!”

27 Т огава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тая е майка му.

Then the king said, “Give the first woman the living child, and by no means kill him. She is his mother.”

28 И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.

When all Israel heard of the judgment which the king had handed down, they feared the king, for they saw that the wisdom of God was in him to administer justice.