1 А з съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

Yo soy el hombre que ha visto aflicción bajo el látigo de su enojo.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.

Me guió y me llevó en tinieblas, y no en luz;

3 Н авярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.

Ciertamente contra mí volvió y revolvió su mano todo el día.

4 З астари плътта и кожата ми; строши костите ми.

Hizo envejecer mi carne y mi piel; quebrantó mis huesos;

5 И здигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.

Edificó baluartes contra mí, y me rodeó de amargura y de trabajo.

6 С ложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

Me dejó en oscuridad, como los ya muertos de mucho tiempo.

7 О бгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.

Me cercó por todos lados, y no puedo salir; ha hecho más pesadas mis cadenas;

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

Aun cuando clamé y di voces, cerró los oídos a mi oración;

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

Cercó mis caminos con piedra labrada, torció mis senderos.

10 С тана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.

Fue para mí como oso que acecha, como león en escondrijos;

11 О тби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

Torció mis caminos, y me despedazó; me dejó desolado.

12 О пъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

Entesó su arco, y me puso como blanco para la saeta.

13 з аби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

Hizo entrar en mis entrañas las saetas de su aljaba.

14 С танах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден.

Fui escarnio a todo mi pueblo, burla de ellos todos los días;

15 Н асити ме с горчивини; опи ме с пелин.

Me llenó de amarguras, me embriagó de ajenjos.

16 П ри това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

Mis dientes quebró con cascajo, me cubrió de ceniza;

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

Y mi alma se alejó de la paz, me olvidé del bien,

18 И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

Y dije: Perecieron mis fuerzas, y mi esperanza en Jehová.

19 П омни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.

Acuérdate de mi aflicción y de mi abatimiento, del ajenjo y de la hiel;

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.

Lo tendré aún en memoria, porque mi alma está abatida dentro de mí;

21 О баче това си наумявам, поради което имам и надежда:

Esto recapacitaré en mi corazón, por lo tanto esperaré.

22 ч е по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.

Por la misericordia de Jehová no hemos sido consumidos, porque nunca decayeron sus misericordias.

23 Т е се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.

Nuevas son cada mañana; grande es tu fidelidad.

24 Г оспод е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

Mi porción es Jehová, dijo mi alma; por tanto, en él esperaré.

25 Б лаг е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Bueno es Jehová a los que en él esperan, al alma que le busca.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

Bueno es esperar en silencio la salvación de Jehová.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

Bueno le es al hombre llevar el yugo desde su juventud.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

Que se siente solo y calle, porque es Dios quien se lo impuso;

29 Н ека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.

Ponga su boca en el polvo, por si aún hay esperanza;

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

Dé la mejilla al que le hiere, y sea colmado de afrentas.

31 З ащото Господ не отхвърля довека.

Porque el Señor no desecha para siempre;

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

Antes si aflige, también se compadece según la multitud de sus misericordias;

33 З ащото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.

Porque no aflige ni entristece voluntariamente a los hijos de los hombres.

34 Д а се тъпчат с крака всичките затворници на света,

Desmenuzar bajo los pies a todos los encarcelados de la tierra,

35 д а се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

Torcer el derecho del hombre delante de la presencia del Altísimo,

36 д а се онеправдава човекът в делото му - Господ не одобрява това.

Trastornar al hombre en su causa, el Señor no lo aprueba.

37 К ой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?

¿Quién será aquel que diga que sucedió algo que el Señor no mandó?

38 О т устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?

¿De la boca del Altísimo no sale lo malo y lo bueno?

39 З ащо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

¿Por qué se lamenta el hombre viviente? Laméntese el hombre en su pecado.

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.

Escudriñemos nuestros caminos, y busquemos, y volvámonos a Jehová;

41 Н ека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:

Levantemos nuestros corazones y manos a Dios en los cielos;

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

Nosotros nos hemos rebelado, y fuimos desleales; tú no perdonaste.

43 П окрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.

Desplegaste la ira y nos perseguiste; mataste, y no perdonaste;

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

Te cubriste de nube para que no pasase la oración nuestra;

45 Н аправил си ни като помия и смет сред племената.

Nos volviste en oprobio y abominación en medio de los pueblos.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

Todos nuestros enemigos abrieron contra nosotros su boca;

47 С трахът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

Temor y lazo fueron para nosotros, asolamiento y quebranto;

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.

Ríos de aguas echan mis ojos por el quebrantamiento de la hija de mi pueblo.

49 О кото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,

Mis ojos destilan y no cesan, porque no hay alivio

50 д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

Hasta que Jehová mire y vea desde los cielos;

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.

Mis ojos contristaron mi alma por todas las hijas de mi ciudad.

52 О нези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

Mis enemigos me dieron caza como a ave, sin haber por qué;

53 О тнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.

Ataron mi vida en cisterna, pusieron piedra sobre mí;

54 В оди стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.

Aguas cubrieron mi cabeza; yo dije: Muerto soy.

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

Invoqué tu nombre, oh Jehová, desde la cárcel profunda;

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;

Oíste mi voz; no escondas tu oído al clamor de mis suspiros.

57 п риближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.

Te acercaste el día que te invoqué; dijiste: No temas.

58 З астъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

Abogaste, Señor, la causa de mi alma; redimiste mi vida.

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

Tú has visto, oh Jehová, mi agravio; defiende mi causa.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

Has visto toda su venganza, todos sus pensamientos contra mí.

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

Has oído el oprobio de ellos, oh Jehová, todas sus maquinaciones contra mí;

62 д умите на онези, които се повдигат против мене цял ден.

Los dichos de los que contra mí se levantaron, y su designio contra mí todo el día.

63 В иж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.

Su sentarse y su levantarse mira; yo soy su canción.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

Dales el pago, oh Jehová, según la obra de sus manos.

65 щ е им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

Entrégalos al endurecimiento de corazón; tu maldición caiga sobre ellos.

66 щ е ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

Persíguelos en tu furor, y quebrántalos de debajo de los cielos, oh Jehová.