1 С лед това Давид каза: Остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа благост заради Йонатан?

وَسَألَ داوُدُ: «هَلْ بَقِيَ أيُّ فَرْدٍ مِنْ عائِلَةِ شاوُلَ؟ أُرِيدُ أنْ أُظْهِرَ لَهُ لُطْفاً وَإحْساناً، مِنْ أجلِ يُوناثانَ.»

2 И маше един слуга от Сауловия дом на име Сива. Повикаха го при Давид и царят му каза: Ти ли си Сива? А той отговори: Аз съм, твоят слуга.

وَكانَ لَعائلَةِ شاوُلَ خادِمٌ يُدْعَى صِيبا. فأحْضَرَهُ الخَدَمُ إلَى داوُدَ. فقال لهُ المَلِكُ: «هَلْ أنْتَ صِيبا؟» قالَ صِيبا: «نَعَمْ أنا خادِمُكَ صِيبا.»

3 Ц арят го попита: Не остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа Божия благост? И Сива отговори на царя: Има още един Йонатанов син, болен в краката.

فَقالَ المَلِكُ: «هَلْ بَقِيَ أيُّ شَخْصٍ مِنْ عائِلَةِ شاوُلَ؟ أُريدُ أنْ أصْنَعَ لَهُ إحْساناً وَخَيْراً.» فَقالَ صِيبا لِلمَلِكِ داوُدَ: «هُناكَ ابْنٌ لِيُوناثانَ ما زالَ حَيّاً وَهُوَ أعْرَجُ فِي سَاقَيهِ.»

4 Ц арят му каза: Къде е той? А Сива отговори на царя: Той е в къщата на Махир, Амииловия син, в Лодавар.

فَقالَ الملِكُ لِصيِبا: «أيْنَ هُوَ هَذا الابْنُ؟» فقالَ صِيبا لِلمَلِك: «إنَّهُ فِي مَنْزِلِ ماكِيرَ بْنِ عَمِّيئِيلَ فِي لُودَبارَ.»

5 Т огава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махир, Амииловия син, от Лодавар.

حِينَئِذٍ أرْسَلَ المَلِكُ بَعْضاً مِنْ ضُبّاطِهِ إلَى لُودَبارَ لِيُحْضِروا ابنَ يُوناثانَ مِنْ مَنْزِلِ ذَلِكَ الرَّجُلِ.

6 И когато Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, дойде при Давид, падна на лице и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Аз съм, твоят слуга.

جاءَ مَفِيبُوشَثُ بْنُ يُوناثانَ إلَى داوُدَ وَانْحَنَى أمامَهُ بِرأسِهِ نَحْوَ الأرْضِ. قالَ داوُدُ: «أأنْتَ مَفِيبُوشَثُ؟» فَقالَ مَفِيبُوشَثُ: «نَعَمْ سَيِّدِي، هَذا أنا خادِمُكَ مَفِيبُوشَثُ.»

7 Д авид му каза: Не бой се. Бъди сигурен, че ще покажа благост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти възвърна всички земи на дядо ти Саул. Ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.

فَقالَ لَهُ داوُدُ: «لا تَخَفْ، سَأُحْسِنُ إلَيْكَ مِنْ أجلِ وَالِدِكَ يُوناثانَ. سَأُعِيدُ لَكَ أرْضَ جَدِّكَ شاوُلَ كُلَّها. وَسَتَتَناوَلُ طَعامَكَ عَلَى مائِدَتِي دائِماً.»

8 А той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, за да погледнеш милостиво на такова умряло куче като мене?

وَانْحَنى مَفِيبُوشَثُ مِنْ جَدِيدٍ أمامَ داوُدَ، وَقالَ: «أنا لَسْتُ أفْضَلَ مِنْ كَلْبٍ مَيتٍ لَكِنَّكَ تَتَصَرَّفُ مَعِي بِكَثِيرٍ مِنَ الطّيبَةِ.»

9 Т огава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

فَاسْتَدْعَى المَلِكُ صِيبا خادِمَ شاوُلَ، وَقالَ لَهُ: «لَقَدْ أعْطَيتُ حَفِيدَ سَيِّدِكَ مَفِيبُوشَثَ كُلَّ ما كانَ لِشاوُلَ وَعائِلتِهِ.

10 Т и ще му обработваш земята - ти, синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде. Но Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги.)

سَتَعْمَلُ أنْتَ في أرْضِ مَفِيبُوشَثَ وكَذَلِكَ أبْناؤكَ وخَدَمُكَ. سَتَحْصُدُ المحاصِيلَ، فَيَحْصُلَ حفيدُ سَيِّدِكَ عَلَى الكَثيرِ مِنَ الطّعامِ لِيَأْكُلَهُ. لكنْهُ سَيَجلِسُ دائِماً إلَى مائِدَتِي.» وَكانَ لِصِيبا خَمْسَةَ عَشَرَ ابْناً وعِشرِينَ خادِماً.

11 С ива каза на царя: Всичко, което заповяда господарят ми, царят, на слугата си, ще бъде изпълнено. А Мемфивостей, продължи царят, ще яде на моята трапеза като един от царските синове.

فقالَ لِلْمَلِكِ داود: «أنا خادِمُك. وسأفَعَلُ كُلَّ ما يَأْمُرُني بِهِ مَولايَ المَلِكُ.» وَهَكَذا جَلَسَ مَفِيبُوشَثُ إلَى مائِدةِ داوُدَ كما لَوْ كانَ أحَدَ أبْناءِ المَلِكِ.

12 М емфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостей.

وكانَ لَهُ ابْنٌ شابٌ يُدْعى مِيخا. وقَدْ أصْبَحَ كُلُّ النّاسِ في عائِلةِ صِيبا خُدّامَ مَفِيبُوشَثَ.

13 Т ака Мемфивостей живееше в Йерусалим и винаги ядеше на царската трапеза. А той беше сакат и с двата крака.

كان مَفِيبُوشَثُ أعْرَجَ السّاقينِ ويَعيشُ في مَدينَةِ القُدْسِ. وفي كُلِّ يومٍ، كانَ يَجلِسُ إلَى مائِدَةِ المَلِكِ لِتَناوُلِ الطّعامِ.