1 С ловото Господно дойде към мене и рече:

And there is a word of Jehovah unto me, saying,

2 И ди та прогласи в ушите на ерусалимската <дъщеря>, думайки: Така казва Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.

`Go, and thou hast called in the ears of Jerusalem, saying, Thus said Jehovah: I have remembered for thee The kindness of thy youth, the love of thine espousals, Thy going after Me in a wilderness, in a land not sown.

3 И зраил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ.

Holy Israel to Jehovah, The first-fruit of His increase, All consuming him are guilty, Evil cometh in unto them, an affirmation of Jehovah.

4 Ч уйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:

Hear a word of Jehovah, O house of Jacob, And all ye families of the house of Israel.

5 Т ака казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви Та се отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни?

Thus said Jehovah: What -- have your fathers found in Me perversity, That they have gone far off from Me, And go after the vanity, and become vain,

6 Н ито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, През страна, по която не минаваше човек, И гдето човек не живееше?

And have not said, Where Jehovah, Who bringeth us up out of the land of Egypt, Who leadeth us in a wilderness, In a land of deserts and pits, In a dry land, and of death-shade, In a land -- none hath passed through it, Nor dwelt hath man there?'

7 И въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й; Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството Ми.

Yea, I bring you in to a land of fruitful fields, To eat its fruit and its goodness, And ye come in and defile My land, And Mine inheritance have made an abomination.

8 С вещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и управниците станаха престъпници против Мене, И пророците пророкуваха чрез Ваала И ходиха след безполезните <идоли>.

The priests have not said, `Where Jehovah?' And those handling the law have not known Me. And the shepherds transgressed against Me, And the prophets have prophesied by Baal, And after those who profit not have gone.

9 З атова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се съдя.

Therefore, yet I plead with you, An affirmation of Jehovah, And with your sons' sons I plead.

10 З ащото минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар та разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо, -

For, pass to the isles of Chittim, and see, And to Kedar send, and consider well, And see if there hath been like this:

11 Р азменил ли е някой народ боговете <си>, при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.

Hath a nation changed gods? (And they no gods!) And My people hath changed its honour For that which doth not profit.

12 У жасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного, казва Господ,

Be astonished, ye heavens, at this, Yea, be frightened, be greatly wasted, An affirmation of Jehovah.

13 З ащото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.

For two evils hath My people done, Me they have forsaken, a fountain of living waters, To hew out for themselves wells -- broken wells, That contain not the waters.

14 И зраил слуга ли е? домороден роб ли е? <Тогава> защо стана пленник?

A servant Israel? Is he a child of the house? Wherefore hath he been for a prey?

15 М лади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени,

Against him roar do young lions, They have given forth their voice, And make his land become a desolation, His cities have been burnt without inhabitant.

16 О ще и жителите {Еврейски: Синовете.} на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.

Also sons of Noph and Tahapanes Consume thee -- the crown of the head!

17 Н е докара ли ти това сам на себе си Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя?

Dost thou not do this to thyself? thy forsaking Jehovah thy God, At the time He is leading thee in the way?

18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил {Еврейски: Реката.} ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат {Еврейски: Сиор. Виж. Ис. Нав. 13: 3.} ли?

And now, what -- to thee in the way of Egypt, To drink the waters of Sihor? And what -- to thee in the way of Asshur, To drink the waters of the River?

19 Т воето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.

Instruct thee doth thy wickedness, And thy backslidings reprove thee, Know and see that an evil and a bitter thing thy forsaking Jehovah thy God, And My fear not being on thee, An affirmation of the Lord Jehovah of Hosts.

20 П онеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.

For from of old thou hast broken thy yoke, Drawn away thy bands, and sayest, `I do not serve,' For, on every high height, and under every green tree, Thou art wandering -- a harlot.

21 А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

And I planted thee a choice vine, wholly a true seed, And how hast thou been turned to Me, To the degenerate shoots of a strange vine?

22 З атова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.

But though thou dost wash with nitre, And dost multiply to thyself soap, Marked is thine iniquity before Me, An affirmation of the Lord Jehovah.

23 К ак можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, <Подобно на> камила, която бърже тича насам натам из пътищата,

How sayest thou, `I have not been defiled, After the Baalim I have not gone?' See thy way in a valley, know what thou hast done, A swift dromedary winding her ways,

24 & lt;Подобно на> дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят.

A wild ass accustomed to a wilderness, In the desire of her soul she hath swallowed up wind, Her meeting -- who doth turn her back? None seeking her do weary themselves, In her month they find her.

25 В ъздържай ногата си, за да не <ходиш> боса, И гърлото си, за да не <съхне от> жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.

Withhold thy foot from being unshod, And thy throat from thirst, And thou sayest, `It is incurable, No, for I have loved strangers, and after them I go.'

26 К акто се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им, -

As the shame of a thief when he is found, So put to shame have been the house of Israel, They, their kings, their heads, And their priests, and their prophets,

27 К оито думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.

Saying to wood, `My father thou!' And to a stone, `Thou hast brought me forth,' For they turned unto me the back and not the face, And in the time of their vexation, They say, `Arise Thou, and save us.'

28 Н о где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.

And where thy gods, that thou hast made to thyself? Let them arise, if they may save thee, In the time of thy vexation, For -- the number of thy cities have been thy gods, O Judah,

29 З ащо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.

Why do ye strive with Me? All of you have transgressed against Me, An affirmation of Jehovah.

30 Н апразно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.

In vain I have smitten your sons, Instruction they have not accepted, Devoured hath your sword your prophets, As a destroying lion.

31 О , <човеци на тоя> род, вижте словото на Господа, <Който казва>: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо <тогава> казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?

O generation, see ye the word of Jehovah: A wilderness have I been to Israel? A land of thick darkness? Wherefore have My people said, `We mourned, We come not in again unto Thee.'

32 М оже ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.

Doth a virgin forget her ornaments? A bride her bands? And My people have forgotten Me days without number.

33 К ак украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!

What -- dost thou make pleasing thy ways to seek love? Therefore even the wicked thou hast taught thy ways.

34 Т оже и по полите ти се намери кръвта На души - невинни сиромаси; Не намерих <кървите> с разкопаване, но по всички тия <поли>.

Also in thy skirts hath been found the blood of innocent needy souls, Not by digging have I found them, but upon all these.

35 А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе За гдето казваш: Не съм съгрешила.

And thou sayest, `Because I have been innocent, Surely turned back hath His anger from me?' Lo, I have been judged with thee, Because of thy saying, `I have not sinned.'

36 З ащо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.

What? thou art very vile to repeat thy way, Even of Egypt thou art ashamed, As thou hast been ashamed of Asshur,

37 Щ е излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.

Also from this thou goest out, And thy hands on thy head, For Jehovah hath kicked at thy confidences, And thou dost not give prosperity to them!